Харемът, между истините и легендите

Думата „харем“ буквално означава „място, забранено за влизане“. Харемът е мястото, където е живяло семейството на султанита, майка му, сестрите му, майките на принцовете и принцесите и всички останали жени и девойки прислуги. Харемът е място, където влизането и излизането са под контрол.

Харема в Османската империя води началото си от Византия. Харемът в Османската империя  за първи път е създаден от Орхан Гази (1326-1360) и се превръща във важна и мощна  образователна институция по време управелението на Завоевателя Фатих Султан Мехмет (1451-1481). Харемът до 1558 г. e бил в Стария дворец. Това е първото място, където султанът Завоевател на Константинопол живее, докато бъде построен новият дворец Топкапъ. Опустошителен пожар в Стария дворец е причина харемът да се премести в новия дворец Топкапъ. В този период бе и Хюрем Султан, съпругата на султан Сюлейман.

С установяването си в двореца Топкапъ,в близост до султана, харемът или„Царството на жените“ става популярно в Османската империя, особено през 18 век, когато харемът придобива най- оляма политическа власт.

Харемът беше най-тайната част на двореца Топкапъ и никой друг освен султана не можеше да влезе. Кастрирани чернокожи или пленени слуги, наречени „Харемски евнуси“, отговаряха за охраната на това място.

Структура на харема

Придобила значителна политическа мощ най-вече през 18 век,йерархията на харема е под формата на пирамида. Всеки слой има свои уникални характеристики. На върха на тази стрктура се намира майката на султана наричана Валиде султан, а в основата – девойки, които престои да преминат през дългия и задължителен образователен процес на харема. Единстевно девойките, които успеят да преминат този нелек път на религиозно, етично и културно образование, имат възможност да се издигнта в йерархията на харема и евентуално да бъдат избрани от Валиде султан за жени на султана.